Историята на светофара
В напрегнатата пътна обстановка сме свикнали да възприемаме светофарът като част от екстериора. Но някога замисляли ли сте се защо цветовете му са точно такива, каквито ги познаваме и как точно се ражда това ключово за регулирането на трафика изобретение?
Дори по времето на конете и файтоните, трафикът в големите градове обикновено бил доста натоварен. Налагало се е полицаи да дежурят през целия ден, за да направляват движението по най-натоварените пресечки. Ето защо първият светофар се появява още преди автомобилите да влязат в масова употреба.
На 10 декември 1869г. в Лондон инженерът Джон Найт инсталира тестова инсталация в близост до британския Парламент, която е прототип на първия светофар в света. На вид тя наподобявала сигналната система при железниците по онова време. Стълбът с подвижно рамо се управлявал от полицай, който вдигал и свалял рамото със семафорни стрелки, за да регулира трафика и да даде възможност на пешеходците да преминат, използвайки и звуков сигнал със своята свирка. Вечер устройството работело с газова лампа с два филтъра – зелен и червен. Малко след инсталацията на изобретението обаче газовият резервоар се пръска и наранява дежурния полицай, което води до прекратяване на използването му.
Години по-късно, през 1912 г., в Кливланд, Охайо полицаят Лестър Уайър инсталира първия електрически светофар, който отново бил в червено и зелено, но имал и звънец, който предупреждавал за смяната на цветовете. Цели 4 години след това в Кливланд полицай на име Уилям Потс в Детройт представя системата с три цвята, която познаваме и днес. Потс обаче взима идеята отново от железопътната система, където по това време се използват бял, зелен и червен цвят. Белият е означавал “премини”, зеленият е сигнализирал за смяна на режима, а червеният, както днес, е означавал “спри”. Основният недостатък на тази система се крие в бялата светлина, която е твърде естествена за човешкото око и практически се слива със заобикалящите я светлини. Освен това, много често счупените червени семафори на практика са светели в бяло, което е довело да доста неприятни железопътни инциденти в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Поради тази причина, в един момент е решено по-разпознаваемият зелен цвят да премине към режим “премини”, като е добавен и жълтият, който сигнализира за смяна на режима.
Това обаче все още били самостоятелни светлинни сигнали, които не били свързани помежду си. Първата светофарна мрежа е инсталирана в Солт Лейк Сити през 1917 г. и била съставена от шест свързани светофара, които били контролирани едновременно от ръчно управление. Не закъснели и автоматичните системи, които се появяват 5 години по-късно в Тексас.
Така, вече много по-сигурната зелено-жълто-червено система “стъпва” на пътя през 20-те години на 20 век, за да контролира и до днес натоварения трафик.