В плен на Ал Кайда
Снимка: bultimes.com
Не са много разказите на оцелели след среща с терористи, още повече такива, които са „гостували“ в лагерите на екстремистите. Събрахме няколко смразяващи разказа на хора, успели да се измъкнат живи от плен или останали невредими при терористичен акт. Сърбин с френски паспорт, спасен от лагер на "Ал Кайда", разказа за 3-годишния ад в плен на една от най-зловещите организации.
"Вече не съм жив, защото това, което бях, преди да ме отвлекат в Мали, е мъртво. Там бях убит десет пъти, сто пъти, казва 53-годишният Серж Лазаревич, цитиран от сръбския сайт „Блиц“.
Сърбинът с френски паспорт Лазаревич е бил отвлечен на 23 ноември 2011 г. от бойци от клона на "Ал Кайда" в Мали.
"Отвлякоха ме в град Хомбура 3-4 дни, след като пристигнахме в Мали. Бяхме отишли там да строим циментов завод за френска фирма. Бяхме десет отвлечени и около 300 муджахедини. В началото на агонията ме питаха дали искам да ме застрелят или да ме заколят. Казах им, че избирам куршума. Те обаче не искаха бързо да прекратят мъките ни. Измъчваха ни всекидневно с клещи, пребиваха ни. Мен и моя колега Филип Вердон ни връзваха за едно дърво: връзваха ни очите и зареждаха оръжието, но гръм нямаше. Седем пъти така ме извеждаха на разстрел. Правеха това, за да ни подлудят. На краката си постоянно имахме вериги, на ръцете – белезници. Не спяхме...", описва още ужаса Лазаревич.
Той е бил подлаган на зверски мъчения заради публикации, според които е бил участник във войните в Босна и Хърватия, където е убивал мюсюлмани.
"Заради тези измислени истории, че съм участвал във войната в Босна, не искаха да ме убият бързо. А ми прилагаха физически мъчения, тровиха ме, промиваха ми мозъка. Не знам откъде се появиха тези истории в медиите, а бих искал да знам. По време на войната в бивша Югославия бях през повечето време по работа в Бразилия. Никога не съм воювал, но муджахедините не повярваха", разказва Лазаревич.
Той изкарва в плен 15 месеца заедно с колегата си Филип Вердон. В един момент обаче френската армия започва военна операция в Мали и терористите убиват Вердон в знак на отмъщение. „Моят ад продължи. В пустинята на ден ми даваха само по литър вода, живеех като животно и останах жив. Ухапа ме и скорпион, близо до сърцето, но оцелях", разказва още Лазаревич. Той е направил опит за самоубийство, дори казва, че е бил много близо до смъртта. В тези тежки моменти твърди, че е видял Бог и свой починал близък.
"Даваха ми вода, пълна с тежки метали и ме облъчваха. Облъчването беше най-страшното, защото цялото ми тяло се изпържваше. Опитах да се самоубия. Изпаднах в безсъзнание. Видях Бог и баба си, която ми каза: "Трай, сине", казва Лазаревич.
Той е бил освободен след преговори на 9 декември 2014 г. , но заради тровенето и мъченията Лазаревич не може да се върне към нормалния си живот.
"Трябваха ми 9 месеца да приема, че съм клинично мъртъв. Температурата на тялото ми е 31 градуса. И на лекарите не им е ясно какво се случва с моя организъм. Не знам как съм жив. И лекарите не знаят как. Но съм жив", казва Светозар Лазаревич.