Оцелелите разказват за фаталния петък 13-ти в "Батаклан"
Снимка: Alain ROBERT/SIPA
Не са много разказите на оцелели след среща с терористи, още повече такива, които са „гостували“ в лагерите на екстремистите. Събрахме няколко смразяващи разкази на хора, успели да се измъкнат живи от плен или останали невредими при терористичен акт. В първата част ще разкажем за трагедията, която се разигра точно преди година в сърцето на Париж.
Светът няма да забрави фаталната нощ на петък 13-ти ноември 2015 г. и трагедията, която сполетя Франция.
Въпреки символиката, денят в Париж започва спокойно, феновете на метал групата “Eagles of Death Metal” се готвят за концерта, който ще се състои в зала „Батаклан“.
Нищо не предвещава, че 13-ти ще се окаже фатален за 130 души и ще обърне съдбата на хиляди, а цял свят ще впери поглед към парижката улица „Волтер“, където се намира залата.
Малко след старта на концерта, около 21.30 часа, в „Батаклан“ нахлуват четирима маскирани терористи, въоръжени с автомати. Първите жертви на атаката са охранителите на залата, които пазят на главния вход. След това нападателите влизат и при зрителите и започват да стрелят. „Лицата им бяха скрити с качулки и шалове. Хората си мислеха, че това са ефекти от концерта“, разказва Бенедикт, цитиран от френското издание "Льо Монд". Бенедикт успява да избяга, заедно с приятелите си, тъй като са близо до вратата.
За да запазят живота си, живите се покриват с тела на загинали, някои дори се преструват на починали, за да заблудят терористите, които не спират да стрелят.
Близо два часа след началото на нападението сградата е обградена с полиция, цивилни полицаи и спец части се готвят да щурмуват. А вътре е истинска касапница, разказват оцелели. Терористите се стараят да не оставят живот след себе си. „Лежах на земята, до мен беше тялото на момиче, имаше кръв навсякъде. Хората се свличаха един след друг под дъжда от куршуми“, разказва за ужаса друг очевидец, пожелал анонимност от страх.
Зрители от балкона успяват да се измъкнат, като се крият на тавана, а след това излизат през отвор на покрива. От същия прозорец влизат и снайперистите. „Един от тях насочи пушка към лицето ми, видях червената светлина“, разказва Джон, който също бяга през покрива.
Малко след като полицията щурмува „Батаклан“, трима от терористите се самовзривяват. Четвъртият е прострелян от полицаите. Оцелелите са свалени от покрива посредством пожарникарски стълби. Ранените са изнесени на носилки и откарани в болница.
Сред освободените е и 34-годишният тогава Себастиен Бесати. Историята му припомня изданието „Сън“.
Във фаталния петък Себастиен влиза в „Батаклан“ като нормален гражданин, но излиза оттам като истински герой. С риск за живота си той успява да спаси бременна жена, висяща от прозореца и молеща за помощ. Снимката на момичето обиколи медиите и стана символ на трагедията. След като издърпва Шарлот, Себастиен се изправя лице в лице с терористите. Един от нападателите насочва автомат срещу него и му заповядва да слезе на първия етаж. „Каза ми, че ако правя, каквото ми каже няма да ме убие. Искаха да гледаме как избиват хората и се смееха. Накараха ни да звъним до медиите и да им разкажем, че мъжете са облечени с жилетки от експлозиви и ако влезе полиция, ще се самовзривят“, разкрива още мъжът, който и до днес не иска да покаже лицето си.
След кошмарната нощ в„Батаклан“, животът го среща отново с Шарлот. Тогава, Себастиен прегръща и новородената дъщеричка на Шарлот. „Не приемам, че съм герой, но когато видя жената, която спасих, и дъщеричката й, си казвам, че бях на правилното място в правилното време. Момиченцето не е мое, но усещам голяма привързаност към нея. Майка й направи и невъзможното, за да я спаси.", казва още Себастиен.
Главният преговарящ от спецчастите определя терористите като „изнервени и много объркани“. Във фаталната нощ, той се чува с нападателите пет пъти по телефона. „Преговарях с мъжа, който говори френски без акцент, сякаш идва от провинция“, казва още спец полицаят пред BFMTV. Според разследващите най-вероятно това е бил Мостефаи, който живее в Шартър, на 100 км от Париж. Терористите се представят като „Войници на халифата“. „Те повтаряха едни и същи изречения: "Ние сме войниците на халифата". "За всичко е виновен Оланд. Вие нападате жените и децата ни в Сирия. Ние се защитаваме, като нападаме жените и децата във Франция", разказва още главният преговарящ.
Музикантите от американската рок банда "Игълс ъф дет метъл" също проговориха малко след трагедията. Те дадоха интервю пред списание "Вайс", в което разкриват касапницата, станала в тяхната гримьорна. „Много хора се скриха в нашата гримьорна и убийците успяха да влязат и да ги избият всичките, с изключение на едно момче, което се беше скрило зад коженото ми яке", разказва вокалът Джеси Хюз. По думите му много хора са могли да се спасят, но не са искали да оставят приятелите и близките си, а са ги бранели с телата си. Сред жертвите са и хора, близки до рок групата. Ник Александър е продавал продукти с марката на бандата в дъното на залата, когато го застигат куршумите. Убити са и трима служители на музикалната къща "Юнивърсал", с която работи "Игълс ъф дет метъл".
Очаквайте във втората част разказ за терористичната организация „Боко Харам“