Терористичните актове в България – трета част
Терористичните актове в България – втора част
Българската история познава много кървави атентати, случили се у нас през годините. Множество от терористичните атаки са станали по време на т.нар Възродителен процес, други са послужили за постигане на политически цели и надмощие, трети се дължат на прекалено гледане на филми. Но всички те са довели до невинни жертви и кръвопролития. Малцина знаят, че у нас са били отвличани самолети още от зората на гражданската авиация в България, други пък помнят как Варна стана Виена заради младежи, похитили самолет, пътуващ за морската ни столица.
Атентат на гара Буново
Най-големият железопътен атентат у нас по брой жертви е този на гара Буново. На 9 март 1985 г. бомба избухва във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Заложеното взривно устройство е с часовников механизъм, а времето, в което е програмирано да избухне съвпада с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Идеята на терористите е била паниката и липсата на достатъчно въздух да доведат до възможно най-голям брой жертви.
Плановете на атентаторите обаче се объркват, тъй като заради маневра на гара Златица, влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
В атентата загиват 12- годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите има глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Тежко пострадали са 9 души, сред които и две деца.
Половин час след избухването на адската машина на гара Буново, е взривена и втора бомба при която са ранени 14 души. Тя избухва в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в гр. Сливен, в 22,02 ч.
Общо са убити осем души и са ранени 50. Във връзка с атентатите в Държавна сигурност се създава специално направление за борба с тероризма в рамките на Шесто управление (политическата полиция).
Според разследващите атентатът на гарата, както и този в Сливен, са дело на протурски терористи, български граждани, членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ), като съпротива срещу “възродителния процес". Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт.
Атентатът на гара Буново има голям отзвук сред обществото. Разкриването на групата продължава три години и се счита за едно от най-големите постижения на МВР през последните пет десетилетия.
Делото се гледа през април 1988 г. при закрити врати. Трима от заподозрените - Абдула Чакъров, Сафет Гунев и Елин Маджаров са осъдени на смърт. Дручи четирима помагачи влизат в затвора. Смъртните присъди са изпълнени през септември 1988 г.
Атентатът на летище Сарафово
На 18 юли 2012 г., на паркинга на летище Сарафово в Бургас е извършен атентат срещу 3 автобуса с израелски туристи.
Загиват 7 души, сред които 1 български гражданин, а 35 са ранени.
В 17:23 часа, израелските туристи са в автобусите си, готови да бъдат превозени до хотел „Хризантема“ в Слънчев бряг. В този момент обаче избухва силен взрив. Той поразява тежко единия автобус и засяга друг, паркиран до него. В следствие на експлозията избухва пожар, който обхваща първите два рейса и заплашва сериозно паркиран наблизо трети автобус с израелци. Шофьорът му Виктор Андонов обаче реагира много бързо, като тича до рейса, качва се и успява да тръгне с отворени врати. Той съумява да го изтегли от паркинга преди да са го обхванали пламъците и предодвратява още жертви.
Първоначално е съобщено, че взривното устройство е било хвърлено по един от автобусите. Малко по-късно властите излизат с няколко различни съобщения за начина, по който бомбата е попаднала в рейса. Първата версия е, че адската машина е избухнала след качването на пътник в автобуса, втората е, че взривът е станал в багажното отделение и третата е, че бомбата е гръмнала между два от чакащите израелците 3 автобуса.
Убити са: българският шофьор на автобуса Мустафа Кьосов на 36 години, семеен с дете от село Юруково, 5 израелски туристи от Ришон ле Цион, Петах Тиква и Акра, както и атентатора. Ранени са 35 души, от които 4-ма много тежко. Сред по-леко ранените има и българка– служителка на туристическата фирма „Ортана“, която е посрещала израелските туристи.
В продължение на дни нито една терористична организация не поема отговорност за атентата.
По-малко от два часа след взрива Израел с комюнике на своя премиер Бенямин Нетаняху обвиниява Иран за терористичния акт и заплашва с военен отговор, като не изключва удар по иранските ядрени обекти. Иран напълно отхвърля обвиненията като „ционистки“ и „смехотворни“. По-късно, като виновник за взрива се посочва свързаната с Иран - Хизбула, но говорител на Хизбула определя изявленията също като „смехотворни“ и заявява: „нашата организация не воюва срещу туристи“.
Дни след атентата службите разпространяват фоторобот на безспорно установения атентатор. На кадрите се вижда светъл червенокос мъж с характерни европейски черти. Той притежава фалшива шофьорска книжка от САЩ с името Жак Фелипе Мартин от американския щат Мичиган, но се представя за Ралф Уилям Рико от Мичиган. На 21 юли МВР обявява за издирване Дейвид Джебсън, гражданин на САЩ, по подозрение в съучастничество.
На 21 юли в израелски медии се появява информация, че групировката „Ал-Кайда Джихад“, функционираща от 2002, е поела отговорност за атентата. Българското външно министерство напълно отрича достоверността на такава информация.
По време на разследването е изяснено, че няма замесени български граждани в атентата, „съпричастни“ към атентата са били поне трима души, двама от които са с австралийски и канадски паспорт и живеят на територията на Ливан.
Вижте първа част от поредицата Терористичните актове в България!
Вижте втора част от поредицата Терористичните актове в България!