Терористичните актове в България – втора част
Българската история познава много кървави атентати, случили се у нас през годините. Множество от терористичните атаки са станали по време на т.нар Възродителен процес, други са послужили за постигане на политически цели и надмощие, трети се дължат на прекалено гледане на филми. Но всички те са довели до невинни жертви и кръвопролития. Малцина знаят, че у нас са били отвличани самолети още от зората на гражданската авиация в България, други пък помнят как Варна стана Виена заради младежи, похитили самолет, пътуващ за морската ни столица.
Първото отвличане на самолет в България
На 29 юни 1948 г. българската гражданската авиация навършва една година. Годишнината се отбелязва с откриването на аерогара Варна на 30 юни 1948 г. Така самолетите вече летят по линия София-Варна-Бургас-София. Въпросният ден от летище Варна се качва запасният полковник Страшимир Михалакев, който е бивш летец и царски офицер, заради което е бил под постоянно подозрение от комунистическата власт. Той използва пътуването със самолет като част от плана си за спасение. Той оправдава идването си до морската столица с дъщеря си Руска, която дошъл да вземе. На летището в Бургас се качват още две семейства - адвокатът Михаил Балсамов с жена си Херта и офицерът Петър Грънчаров със съпругата си Ваня. Участници в конспирацията са също Никола Бошнаков, Георги Попов и Димитър Грънчаров. Така 9 от 17-те пасажери на борда са част от заговора. Екипажът пък се състои от двама пилоти, радист и борден инженер, но само един от тях е въоръжен.
Към 17.15 ч., когато самолетът е над Ямбол, на височина 900 метра, заговорниците вадят пистолетите си, които до този момент са крили под кученце в чантата на Херта Балсамова. Трима души държат под прицел салона, Петър Грънчаров е в предната част, до пилотската кабина, Никола Бошнаков е в средата, а Михаил Балсамов е в края на машината.
Страшимир Михалакев влиза в пилотската кабина и стреля срещу радиста, единственият, който има оръжие и го убива с два куршума. По пътя си Михалакев успява да рани още няколко човека, след което опира дулото на пистолета в главата на командира Любен Шороплов. Под заплаха за живота му, той е принуден да поеме курс към Турция.
Докато се случва всичко това, самолетът губи височина и доближава бързо земята, но Михалакев успява да овладее машината и да я подкара към Турция. Когато каца на летище Ешеликьой, там ги очакват войници, преводачи, лекари и камионетка за ранените.
Атентаторите се предават на турските власти и искат политическо убежище. Ранените са откарани в болница, сред тях е директорът на българските въздушни съобщения, който обаче умира същата нощ.
Останалите пътници са изолирани и чак след седмица ги прехвърлят в българската болница “Евлоги Георгиев” в Истанбул.
Отвличането предизвиква голям дипломатически скандал в чужбина. По-късно в България са организирани митинги, които осъждат терористите.
Българското правителство изпраща нота, в която иска похитителите да му бъдат предадени на основание на една конвенция от 1929 г. В Истанбул обаче набързо е организиран съдебен процес, който на 14 юли 1948 г. оправдава атентаторите като политически бегълци, действали при самоотбрана.
За една нощ Варна стана Виена
Годината е 1983-та. Мечтата на четири момчета от София е не да станат футболни звезди, а да отвлекат самолет и да го отклонят към западна държава, където се предполага, че ще живеят по-добър живот. Това са 19-годишният Лъчезар Иванов, Красен Гечев (22), Ивайло Владимиров (17) и Валентин Иванов. В началото на годината Ивайло и Валентин чуват разказа на техен познат авиотехник за поляк, отвлякъл български самолет само година по-рано, с който искал да стигне до Виена. Двамата младежи се вдъхновяват от историята и решават точно по този начин да избягат на Запад, избирайки австрийската столица. Те споделят идеята си и на останалите от компанията.
На 6 март 1983 г. момчетата си купуват четири билета за самолета до Варна. На 7 март, вечерта предстои те да летят с Ан-24. Снабдяват се е с фалшиви паспорти, тъй като Валентин е войник и има само военна книжка, Лъчезар пък е изгубил своя. Преди полета четиримата хапват в ресторант "Шумако" в Бистрица и доста наблягат на алкохола. За кураж обръщат и по 100 грама в бара на летището.
На влизане в терминала младежите са въоръжени с джобни ножчета. Разделят се на две двойки - Лъчезар и Валентин, Красен и Ивайло. Проверката не е щателна и оръжията им не са открити. Така, те се качват на самолета необезпокоявани и сядат на последните седалки, за да наблюдават останалите пътници. 15 минути след като самолетът излита, стюардесата започва да раздава бонбони и кафе. В този момент войникът Валентин се прави, че повръща, а щом жената се навежда над него, той я дръпва и притиска ножчето до гърлото й. Красен и Ивайло пък увиват коланите си около вратовете на пътниците пред тях. Лъчезар се изправя на пътеката, размахва ножа си и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи. Той крещи, че са затворници, готови на всичко, ако не изпълнят исканията им.
По това време в пилотската кабина са 26-годишният Пламен Сталев, бордният механик Ангел Узунов и инструкторът Иля Лалов. В разказите си по-късно те споделят, че са предложили на момчетата да отклонят полета за Истанбул, но похитителите категорично са държали да приземят машината във Виена. Горивото обаче е било недостатъчно за полет до Австрия.
За да докажат, че са сериозни бандитите порязват ръката на стюардесата и обещават, че ако не им бъдат изпълнени исканията, ще й отрежат пръста. Екипажът взима решение да продължи пътя си към Варна, но пред похитителите продължават да твърдят, че отиват във Виена. Заради смрачаването и отказа на един от младежите да влезе в пилотската кабина, „измамата“ на пилотите не е разкрита. Над 40 минути самолетът кръжи над Варненския залив, за да изразходва горивото и да даде време на наземните екипи да се подготвят.
Електричеството над целия град е спряно, за да не видят похитителите морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков от летището във Варна, които знаят немски, обличат униформи, наподобяващи австрийските и се подготвят да посрещнат момчетата. Планът е бил те да заблудят младежите докато бъдат освободени пасажерите, а след това да се намесят командосите.
Валентин обаче се усеща, че го мамят и се заключва със стюардесата в тоалетната. В това време нахълтват командоси, които успяват да обезвредят приятелите на Валентин. Двама от спецчастите разбиват вратата на тоалетната в момента, в който похитителят се опитва да пререже гърлото на стюардесата. Командосите стрелят и го убиват на място.
По-късно тримата оцелели са осъдени и изпратени в затвора. Случаят им добива известност като „Виенския“.
Вижте първа част от поредицата Терористичните актове в България!
Вижте трета част от поредицата Терористинчите актове в България!