Терористичните актове в България - първа част

Българската история познава много кървави атентати, случили се у нас през годините. Множество от терористичните атаки са станали по време на т.нар Възродителен процес, други са послужили за постигане на политически цели и надмощие, трети се дължат на прекалено гледане на филми. Но всички те са довели до невинни жертви и кръвопролития. Малцина знаят, че у нас са били отвличани самолети още от зората на гражданската авиация в България, други пък помнят как Варна стана Виена заради младежи, похитили самолет, пътуващ за морската ни столица.

Сред най-смразяващите със своите мащаби и жертви терористични атаки у нас са взривът на гара Буново и бомбата, избухнала в църквата „Света Неделя“.

Атентат на пристанището в Бургас

В първите часова на 20 август 1903 г. в Бургаския залив срещу Поморие преждевременно избухват 50 кг. експлозив, носени в куфар и предназначени за атака на Цариград, чрез взривяване на 4 кораба в пристанището на Константинопол. По план бомбите е трябвало да избухнат на 27 август (9 септември по нов стил) 1903 г. на борда на унгарския кораб “Вашкапу”, на австрийския “Аполо”, на германския “Тенедос” и на френския “Феликс Фресине”.

Атентатът е ръководен от анархиста Антон Прудкин, който оглавява група на ВМОРО в състав двамата братя на Захарий Стоянов - Иван и Васил и братовчед им Стефан Димитров. Рано сутринта на 20 август 1903 г. на кораба "Вашкапу", плановете на атентаторите се объркват и взривовете, носени в куфар от Иван Стоянов и Стефан Димитров избухват по-рано, като и двамата загиват. Експлозията се вижда на повече от 18 километра. Убити са общо 28 души – 11 човека от екипажа, в това число капитанът и двамата му помощници, и 17 от общо качилите се 51 пътници.

Бомбата в Градското казино в София

На 14 февруари 1915 г. (1 февруари по стар стил) около 1 часа през нощта е извършен терористичен акт в Градското казино в София. Атентатът се случва в началото на Първата световна война, когато България все още е неутрална и по всяка вероятност е организиран със съдействето на правителството на Османската империя. Целта е да се компрометират привържениците на Антантата в българските политически кръгове

На 13 февруари (31 януари по стар стил) е денят преди Сирни заговезни и по традиция, актьорите от Народния театър организират в салона на Градското казино благотворителен карнавал. В разгара на празненството е взривена бомба, при която загиват 4 души, а други 8 са ранени. Убитите са Мара Фичева-Багарова - дъщеря на военния министър генерал-лейтенант Иван Фичев, Никола Бояджиев - син на началника на Трета военноинспекционна област генерал-лейтенант Климент Бояджиев и художникът Петър Милев.

Атентатът в църквата „Св. Неделя“

Най-тежкият терористичен акт в историята на България е този в църквата „Св. Неделя“. Той е извършен на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия взривява покрива на църквата. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година, влиза в контакт с клисаря на църквата „Света Неделя" Петър Задгорски. С негова помощ, в продължение на няколко седмици, Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг. експлозив. Той трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м., с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

На 16 април, в 7 часа сутринта, Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие по погребението на генерал Константин Георгиев влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15.20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500.

В църквата смърта си намират 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Терористични атаки, случили се в края на Възродителния процес, през 80-те години на 20-и век

Терористични атаки, извършени в България, за които подозрението пада върху протурската терористична група „Кърлежите“:

На 22 май 1984 г. „протурски“ терористи взривяват с 4,5 килограма тротил църквата в село Бенковски.
През есента на 1984 г. е регистриран провален саботаж, целящ влакова катастрофа край гара Айтос.
През 1985 г. . избухва взрив в супермаркет в Бургас. Заподозрян като негов извършител е член на терористичната група, взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.
През 1985 г. в Разградски окръг „Хлебаровската“ диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.
През юни 1985 г. е извършен атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм, взривено до спортна площадка.
През лятото на 1985 г. има нов опит за саботаж с късо съединение в контактната мрежа край гара Карнобат.
На 31 юли 1986 г. в курорта „Дружба“ e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник „Слава“, настроен за 15.30 ч. Той съдържа около 3 килограма експлозив – 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 килограма амониева селитра, поставен в 5-литров съд за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал от летовник за забравен багаж. Експлозивът е пренесен на безопасно място и обезвреден от МВР.
На 26 декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (дн. Област Кърджали) и са разхвърляни листовки с „протурско съдържание“. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.
В края на 1986 г. е опожарена балирана слама в района на Провадия.
На 7 юли 1987 г. 2 деца – Дарин Христов (на 12 г.) и Николай Петков (15) от Добрич са отвлечени с кола от 3 протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал“ в курорта Златни пясъци и раняват 3-ма души – 2 чужди летовници и българин. Обградени в засада от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното – тежко и остава инвалид, 2-ма от терористи са убити от взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.
Август 1987 г. – до 10 август са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано, а нападението е предотвратено.

Вижте втора част от поредицата Терористичните актове в България!

Вижте трета част от поредицата Терористичните актове в България!