Експерти разказват: Как се развива сигурността при автомобилите през годините

Автобезопасността представлява изследване и прилагане на нови решения в направата на колите, тяхната конструкция, оборудване и регулация с цел намаляване на автомобилни катастрофи и последствията от тях. Някои от първите официални изследвания в подобряването на автомобилната сигурност се правят в лаборатория в Ню Йорк. Главните изводи от тях са свързани с изключителната необходимост от колани и подплатени табла.
В света на автобезопасността различаваме два вида сигурност - активна и пасивна. Първата се отнася към технологията, която предотвратява катастрофата, а втората включва всички компоненти на автомобила - основни въздушни възглавници, колани и самата структура на колата, които защитават возещите се по време на сблъсък. Не трябва да забравяме и всичките системи, които помагат на шофьора по-бързо да овладее автомобила си в случай на евентуална катастрофа - автоматични спирачки, адаптиращи се фарове, система за алармиране на припаднал или заспал шофьор, круиз контрол, камери за допълнителна видимост, детектори за евентуални препятствия, електронен контрол за стабилност на колата, мониторинг на напрежението в гумите и още много други.
За да стигнем до настоящето, където по-голямата част от колите в световен мащаб вече предлагат допълнителна безопасност, трябва да знаем, че това е резултат на повече от 120 години изследвания и тестове в автомобилизма.
Ще разгледаме историята на автобезопасността и ще отбележим някои по-интересни моменти:
- Смята се, че още през 1771 г., създаден от Н. Кугнот, трактор е блъснат в стена по време на първата си демонстрация.
- Най-ранната записана автомобилна катастрофа с човешка жертва е през 1869 г. в Ирландия.
- През 1922 г. „Дюзенбург Модел А“ става първата кола с хидравлични спирачки за четири колела.
- През 1930 г. за всички коли на „Форд“ стават стандартни обезопасяващите стъкла.
- Същата година пластичният хирург К. Стрейт създава и Америнканска лига за автомобилна безопасност.
- Първият контролиран краш тест пък се случва 4 години по-късно.
- „Сааб“ стават първите автопроизводители, които интегрират логиката на летателната безопасност през 1949 г., като монтират обезопасяваща клетка в самия “скелет” на автомобилите.
-1958 г. става емблематична с изобретяването на коланите, които познаваме в днешно време, от инженер на Волво - Н. Болин.
- 60-те години на миналия век са особено процъфтяващ период за законите, свързани с безопасността на пътя в САЩ. Тогава слагането на колани става задължително, а комплектите с инструменти - неразделна част от багажника.
-Чак в края на 70-те краш тестовете на популярни коли и публикуването на резултатите стават част от стандартното информиране на купувачи, а за производителите на коли - вдъхновение за създаване на по-безопасни нови автомобили.
- През 1984г. в Ню Йорк се приема първият закон, който задължава и пътниците в автобусите да слагат колани. От тогава този закон е приет в 49 щата.
- Две години по-късно централната светлина, която сигнализира за натискане на спирачки, става стандартна част от автомобилното осветление.
- За разлика от 70-те години, следващото десетилетие прави въздушните възглавници задължителни за всеки автомобил. „Порше 944 Турбо“ е първата кола, която предлага въздушни възглавници за водача и пасажерското място като стандартна опция.
- През 1987 година е инсталирана въздушна възглавница и в японски автомобил.
-„Крайслер“ са първите автопроизводители, които през 1989 г. предлагат всичките си автомобили с инсталирани странични въздушни възглавници до шофьорското място.
-Следващите двадесет години са изпълнени с разнообразни краш тестове, които целят максимално натоварване на автомобилите, за да се поставят ясно границите за безопасността на всяка кола в масово производство.
- През 2009 г. „Ситроен“ става първият автопроизводител, който предлага система срещу пързаляне, приличаща на 4х4, която дава на шофьора повече контрол в екстремни условия на заледен или силно заснежен път.
Еволюцията на безопасността в автомобилите ни до днес може само да увери, че следващите 25 години ще донесат още по-добри решения в автопроизводството. Не трябва да забравяме, че човешкият фактор остава главен причинител за повечето катастрофи и винаги да помним, че освен за собствения си живот, отговаряме и за този на останалите участници в движението.