Как изглежда лицето на терора?
Идентифицирането на членовете на терористични групировки и предотвратяването на атаките им е усилие на всички държави, които се стремят към по-мирна глобална атмосфера. През последните 10 години голям брой опити за терористични актове са предотвратени именно благодарение на социалната ангажираност на гражданите.
Подозренията за евентуален терористичен акт най-често са свързани със специфичен тип хора, които не ни вдъхват доверие и сигурност. Идентифицирането на терориста е в основата на всички антитерористични действия. Тази задача е доста сложна и свеждането й до стереотипа “тъмна кожа, чалма и брада” е крайно некоректно. За да построим профил на терориста, трябва да имаме предвид неговите физически белези, поведението му, както и в какви условия живее и работи. Не можем да назовем категорични черти на терориста, но можем да му припишем определени вероятности, които в повечето случаи са ефективни за успешното предотвратяване на терористични действия.
Центърът по изследване на тероризъм и политическо насилие посочва три основни техники, чрез които се извършва изучаването на всеки терористичен случай - расово-физическа, психопатологична и социоикономическа. Всяка една от тях среща трудности в конкретизирането на термините, с които да работи и този проблем възниква най-вече поради липсата на устойчиво понятие за тероризъм. Предстои да разгледаме заслугите и провалите на всяка техника.
Раса, пол и възраст
Макар да е вярно, че по-голямата част от съвременните международни терористи са от арабски или мюсюлмански произход, това не значи, че значителен брой не са. Вторият най-смъртоносен терорист в американската история - Тимъти Маквей е бял американски гражданин. Също така, много от терористичните атаки срещу Обединеното кралство са замислени и изпълнени предимно от бели републикански дисиденти.
Друга неизменна част от профила на терориста е биологичният пол, като привържениците на тази техника подкрепят теорията си със събитията от 9 септември в Америка и фактът, че всички похитители са от мъжки пол, както и с това, че арестуваните в Сингапур през 2002г. 21 ислямистки терористи също са само мъже. Наистина, мъжете терористи са значително повече от жените, но не трябва да забравяме, че съсредоточаването в мъжката фигура позволява пропускането на много жени - терористи. Жените терористи са много по-умели в потушаването на подозренията в служби по сигурност. В резултат на това много жени се представят за майки и често стигат до области, които са ограничени за мъже. Нека не забравяме, че именно жените са изиграли значима роля в множество градски терористични операции в Латинска Америка. Сред латиноамериканските жени терористи Дора Телез, Aна Мария Марти и голяма част от М-19 групи, които иззели Доминиканското посолство в Богота през 1980г. и колумбийския Дворец на правосъдието през 1985г., където женските терористи са били сред най-яростните бойци. Видни женски терористи са Фусако Шигенобу, Лейла Халид, Ирландската републиканска армия “Сестрите на смъртта”, Сузане Албрехт, Улрике Майнхоф и много други.
Въпросът за възрастовата дискриминация в терористичнoто профилиране е също пример за неспособността да се разграничи една част от обществото, която да е реално управляема. Няма окончателна възрастова група, към която да спадат терористите, въпреки че по-голямата част от тях са в началото двадесетте си години, а средната възраст на някои терористични групи е значително по-ниска - 13 или 14 години. В другата крайност са лидерите на терористичните организации, които са над 45-годишна възраст. През 2001 г. ФБР публикува списък на най-търсените терористи, като средната възраст на 22-те лица беше 37 години.
Патологично и психологическо профилиране
Много психолози са съгласни, че що се отнася до психологическия профил на терориста, то той е най-често свързван с насилие, присъствието на психична травма, сексуални лишения и потисническа атмосфера в миналото на извършителя. Наличието на травматичен житейски опит се смята за показателен за склонността към тероризъм. Други психолози виждат в терористите религиозно, социално и сексуално потискани млади мъже, които са привлечени от експлозивния характер на терористичния акт и обещанието за девици в следващия живот. Подобни изследвания са проведени за установяване на психологическия профил на европейските терористи. В анализа на италианските терористи се стига до следния извод - личност, която се характеризира с патологично нарушение, идеологическа празнота и психологическо разединяване с реалността. Немските терористични лидери са категоризирани в два психологически профила - нестабилен, егоистичен и апатичен екстроверт, проявяващ непоносимост, параноичен и враждебно невротичен. Друга хипотеза е, че рационалността на атентатори самоубийци е замъглена от отчаяние, причинено от загубата на семейство и приятели.
Главната критика към този тип профилиране е свързана със сложната организация на една терористична групировка, която включва в себе си множество идентичности, които по замисъл трябва да са разнообразни и да отговарят на различни функции - похитители, бомбардировачи, бомбени ръководители, контрабандисти, оратори, комуникатори, спонсори и други.
Социоикономическо профилиране
Тази техника разчита на предпоставката, че склонността към тероризъм може да бъде разгледана чрез данни за социалния статус, образование, работа, семейно положение и други фактори. Общото убеждение сред международните лидери е, че "Бедността е в основата на тероризма", като усилията за справяне с този проблем са насочени към подобряване на образованието. Изследването на терористични групи от последните 7 години обаче показва съвсем различни резултати - в по-голяма степен терористите са мъже, които имат, ако не висше, то най-малкото средно образование. Същото заключение е направено и за Западна Германия още през 1977г., когато повечето терористи са били студенти, които започват тази дейност по време на обучението си.
Що се отнася до семейното положение на терориста, то тук всеки случай показва различни резултати и всеки случай има своите специфики. Единствената допирна точка на всички случаи е политическото състояние на съответната държава и логично, когато то е влошено, повече хора са склонни да прибягват към радикални мерки с цел да предпазят себе си или семейството си.