Какво не знаете за тероризма?
Идвайки от латинската дума за страх – terror (в превод „карам да трепери”) - тероризмът е понятие без приета международна дефиниция. Самият термин и производните му са използвани за пръв път през 18 век за определяне на насилствена мярка на правителството, когато по време на Френската революция е бил обявен едногодишен Терор на конвента, свързан със задържането и убийството на всички причислявани като контрареволюционни лица.
Едва от 80-те години на миналия век обаче свързването на тероризма с масмедиите го превръща в световна политико-военна стратегия.
В съвременността с термина „тероризъм“ обикновено се назовава убийството на невинни хора от група индивиди по начин, който предизвиква медиен интерес. Науката предлага една по-обща дефиниция, в която тероризмът се разбира като насилие и акции на насилие срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът преди всичко трябва да разпространи несигурност или страх, или да създаде чувство за симпатия и готовност за подкрепа. Не трябва да разбираме понятието като военна стратегия, а по-скоро като стремеж към максимална публичност. Стремежът към промяна на съществуващия ред има за цел главно завладяването на мисленето, а не завземане на територия по военен начин. За това твърдение показателен е следният цитат на Франц Вьордеман.
„Партизанинът завладява пространството, за да обхване по-късно мисленето, терористът завладява мисленето, защото не може да овладее пространството.“
Европейската дефиниция за тероризъм обявява всички военни престъпления за терористични актове и в такъв случай почти всяко правителство в света може да бъде обвинено в извършване на терористични действия, въпреки че много малък брой от тях са предадени на правосъдието или изобщо са преследвани, като извършители на такива действия.
Първите категории
В началото на 1975г. Националният институт за правосъдие на САЩ сформира Национален консултативен комитет по наказателнооправни стандарти за правосъдие и цели, който изготвя пет тома, един от които е озаглавен “Безредици и тероризъм” и публикуван под ръководството на Х. Купър. Работната група класифицира тероризма в шест категории - граждански безредици, политически тероризъм, неполитически тероризъм, квази тероризъм, ограничен политически тероризъм и държавен такъв. Като подкатегория - най-актуална за последните 10 години - можем да изведем религиозния тероризъм, чийто обоснования и идеология се градят на догмите на определена вяра.
Каква е историята на тероризма?
Употребата на терора, като метод на управление, се появява още в зората на организираните общества. Първата зародила се в Месопотамия империя, държавата Саргон, е изградена именно върху терора. Монголите, от своя страна, използват терора с цел градовете сами да се предават, понякога дори без обсада. През цялата човешка историята хората са тероризирали съседи си, за да предизвикат страх и да задвижат промени в поведението. В зората на имперската епоха на Китай, Тай Кунг - първият китайски генерал и военен стратег описва "разпространяването на граждански офанзиви" като сеещо раздори, деморализиращо населението и отслабващо правителството.
С други думи тероризмът, който представлява всяване на страх, е историческо явление, безкрайно по-обширно отколкото предполага съвременната му употреба.
Кои са терористите днес?
Според проучванията на Държавния департамент на САЩ в света днес има поне 45 терористични групи, като за момента около седем държави са обвинени в подкрепа на тероризма.
Едни от най-големите и най-стари организации, свързани с терористична дейност, са: Хизбула, Хамас, Ислямски джихад, Фатах, Мюсюлмански братя, Ал Кайда.
Кои са най-известните терористични актове?
Атаките от 11 септември 2001 г. вероятно ще останат в историята като най-известните актове на терор, извършвани някога. За тях се смята, че са свързани с други терористични атаки, почти сигурно спонсорирани от Осама бин Ладен.
Поглеждайки малко по-назад във времето, началото на миналия век, е изпълнен с терористични покушения, като за пример ни служат анархистки убийствата на френския и испанския министър-председатели - Сади Карно и Антонио Кановас, на императрица Елизабет от Австрия, италианския крал Умберто I и убийството на Франц Фердинанд на 28 юни 1914г., което се смята и за една от главните причини за започване на Първата световна война.
В следвоенния период към терористичните актове са включени и клането по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., самолетни отвличанията и масови стрелби по летища през 1970 и 1980, атаката над Световния търговски център от 1993г., бомбардирането на федералната сграда в Оклахома Сити и убийствените актове на Тед Казински. И не на последно място е атаката в метрото в Токио през 1995, която поставя и новите граници на терористични атаки в света.