Мода или необходимост е активната корпоративна сигурност?
Източник: в. „24 часа“, препечатано със съкращения
ИВАН ЦАНОВ, доктор по икономика
Опустошителните природни бедствия, сполетели България напоследък, разпалиха силни страсти и предизвикаха остри дискусии. Преобладаващо е мнението, че държавата, правителството и местните власти отново са се провалили и почти нищо адекватно и смислено не са успели да сторят.
За какво пледираме?
Към рисковете може да се подхожда по три начина: 1. Реактивно; 2. Превантивно; 3. Проактивно.
В първия случай се действа едва след като дадено събитие се е проявило, т.е. върви се след събитията. Такива са например действията на властите в САЩ по време на опустошителния ураган Катрин, който връхлетя Мексиканския залив на 29 август 2005 г. Икономическите загуби се оценяват приблизително на $125 млрд. Природната стихия отне живота на поне 1500 човека. Макар федералното правителство, щатските и местните власти да са знаели, че предстои гигантски катаклизъм, те не са предприели адекватни мерки. Експертите не приемат обясненията на Джордж Буш, че никой не е можел предварително да предвиди, че близо 80% от площта на Ню Орлианс ще се озове под вода. Припомнят, че още през 2001 г. в. "Хюстън кроникъл" писал за възможността да се разрази такова гигантско природно бедствие.
И действията на българските власти нерядко са реактивни. Да илюстрираме твърдението си с три тривиални примера. Единият е глобалното затопляне, което предизвиква климатични ексцесии по всички краища на планетата, често стигащи до крайности и няма как да подмине българската територия.
Вторият е финансовата криза, която възникна в САЩ и впоследствие се превърна в глобална икономическа криза, от която светът не може да излезе и до днес. Навремето представители на българското правителство бодро заявяваха, че българите няма защо да се притесняват, защото глобалната икономическа криза щяла да ни подмине. Това звучеше абсурдно на фона на силно отворената към външните пазари родна икономика.
Третият е свързан с вълната от имигранти, която заля България вследствие на гражданската война в Сирия. Не е нужно да си експерт по кризи, за да схванеш, че голяма част от потока бежанци ще се насочи към България.
Превантивно действие
Това са действията, които предприемаме, за да предотвратим щети и загуби, но тези действия са пасивни. Примерно поставят се решетки на балкон на жилищен блок, за да не се допусне проникването на крадци. Превенцията също така е масово наблюдавана.
Проактивно действие - то е радикално различно. С него човек предизвиква промяна, не само реагира и се отбранява. Проактивният човек е коренно различен от реактивния - той създава или контролира ситуацията още преди да се е наложило да реагира.
Реактивното, превантивното и проактивното действие обаче не са достатъчни. Реалният живот в постмодерната епоха налага друг тип действия - изпреварващи. Става очевидно, че за да предотвратяваме бедствия, подобно на това във варненския квартал Аспарухово, е необходимо използването на научна концепция. С прилагането й би могло да се стигне до чувствително намаляване на щетите и неблагоприятните последствия.
Всъщност такава концепция съществува и се нарича Активна корпоративна сигурност (АКС).
Първопричина за създаването на концепцията е научна дискусия, провела се през 2005 г. на конференция в Сингапур на ASIS (водеща организация на професионалистите в сектор сигурност, обединяваща 40 хил. от цял свят - б.а.). Тогава представители на Австрия, България и Израел са солидарни във възгледа, че трябва да се търсят, идентифицират и неутрализират още в зародиш факти и обстоятелства, които пораждат тенденции и заплахи за сигурността.
Концепцията АКС не е трудна за разбиране. Основополагащите й начала са три: 1. изпреварваща активност; 2. участват всички; 3. сигурността не е проблем, а решение.
Ако предположим, че някъде в България съществува пътен участък с опасен завой, където за последните две години са се случили 15 произшествия с един убит, шестима ранени и 23 потрошени автомобила. Реактивно действие е изпращане на спешна медицинска помощ. Превантивно действие е, ако опасният пътен участък бъде обозначен с подходящ пътен знак или поредица от пътни знаци. Проактивно действие е, ако на визираното място постоянно дежури патрул на пътна полиция, шофьорите са предупредени за опасността и са налични пътни знаци.
При концепцията АКС се подхожда по иновативен начин - няма пътен участък с опасен завой. На негово място е изграден прав и безопасен пътен участък, завоят е тотално елиминиран. Рисковете са сведени до минимум, неблагоприятните събития всъщност не могат да настъпят. Ситуацията е под достатъчен контрол. Какво е необходимо? Приложена е философията на АКС - извършен е прецизен анализ на ситуацията, оценени са заплахите и рисковете, събран е екип от експерти, които вземат оптималното екипно управленско решение и то е реализирано незабавно.
Моделът на АКС в български условия е апробиран в ЗК "Лев Инс" АД за първи път през 2007 г. Именно той помага на компанията да излезе на лидерски позиции в застрахователния сектор, като в нея се създаде специфична корпоративна култура, свързана с модерното разбиране за управление на риска, предотвратяване на щети и създаване на стойност.
В основата на концепцията за АКС стои прецизното определяне на тенденциите и предприемането на изпреварващи действия, за да не могат тези неблагоприятни тенденции изобщо да се случат. Не е чак толкова сложно да се реализира. За целта са необходими обединените и съвместни усилия както на гражданите, така и на местната и на централната власт. Иначе ще си останем с жертвите и с щетите, т.е. реактивни.